Кои са най-важните хормони в човешкото тяло, как се изследват хормоните и каква е ролята на хормоните за здравето?

Какви видове хормони има и за какво служат в тялото ни?

Видове хормони, кои са най-важните 11 хормона в човешкото тяло?

Раздразнителни, нервни или пък прекалено енергични... Именно, хормони а когато те бушуват, нещата за околните НЕ зглеждат никак добре.

Какво предсавляват хормоните и какво трябва да знаем за тях?

Веществата наречени хормони, се образуват на едно определено място в нашето тяло. Когато даден хормон преминава в кръвта, подбужда по кръвен път дейността на други органи и системи. Най-кратно казано – хормоните са молекули, с помощта на които нашият организъм работи.

Според хормоните, които преобладават в нас, ние сме високи, ниски, слаби, дебели, руси или червенокоси. Хормоните осигуряват пълноценното физическо и умствено развитие, половото съзряване на човека; дават възможност на органите да се адаптират към обкръжаващата среда; поддържат постоянството на вътрешната среда – хомеостазата.

За жалост, балансът в организма на човека е много крехък и много лесно може да се разруши. Заедно с нервната система хормоните осигуряват адекватни реакции на органите и системите при промяна на условията на средата, т.е. осигуряват процесите на адаптация на организма.

Важното за хормоните е, че нищожни количества от тях могат да предизвикат огромни физиологични ефекти чрез така наречения каскаден ефект. Или когато една молекула активира една ензимна молекула, оттам се активират хиляди нови ензимни молекули.

В зависимост от химическата си структура хормоните могат да се класифицират в три основни групи:

Прогестероновите хормони са също женски хормони. Този хормон подпомага подготовката на матката за бременност. Този хормон се произвежда от яйчниците.

Кои и какви са 3-те основни групи хормони?

1. Белтъци и пептиди - хипофизни хормони (пролактин,соматотропен хормон и др.), инсулин, глюкагон, паратхормон и др.

2. Производни на аминокиселини - адреналин (епинефрин), норадреналин (норепинефрин), тироксин и др.

3. Стероидни съединения - хормони на надбъбречната кора (кортикостероиди) и полови хормони (андрогени, естрогени и гестагени).

Една определена клапа, която на пръв поглед създава хаос в организма, всъщност задейства стресовите реакции. Илеоцекалната клапа е разположена между тънките и дебелото черво от дясната страна на тялото и се управлява от бъбречния меридиан. Тя се отваря и затваря ритмично, преработвайки отпадъчните вещества не само от храната, но и от хормоните и другите химични вещества, които непрекъснато се изливат в кръвоносната ви система.

Ако бъде нарушен нейният ритъм на отваряне и затваряне, е възможно да последват ред здравословни нарушения. Проблеми с клапата могат да мимикрират в десетки други заболявания. Ако не се елиминират токсините, те могат да се натрупат в организма и да предизвикат проблеми навсякъде в тялото, макар че източникът е нарушената функция на илеоцекалната кла­па. Нарушения в храносмилането, гръбначни болки, токсични състояния в бъбреците, бронхити, дори екземи могат да се повлияят положително от възстановяването на функциите на илеоцекалната клапа. Когато другите средства не действат, струва си усилието да проверите и рестартирате илеоцекалната клапа. За щастие това става много лесно и вие бихте могли да направите енергиен тест, за да разберете дали тя се нуждае от рестартиране. Не е задължително обаче да правите енергиен тест, за да рес­тартирате клапата, тъй като техниката ще подейства като добре направен масаж. За да рестартирате илеоцекалната клапа (време по-малко от половин минута):

1. Поставете дясната си ръка на дясната тазова кост, като малкият ви пръст опре на вътрешния й ръб. Ръката ви се намира точ­но над илеоцекалната клапа.

2. Поставете лявата си ръка на същото място от лявата страна на тя­лото. Там се намира т. нар. клапа на Хюстън, като рестартирането на двете клапи създава синхрон помежду им.

3. Масажирайте с натиск, като бавно изтегляте пръсти нагоре до 15— 16 см с дълбоко вдишване.

4. Изтръскайте енергията от пръстите си с издишване и се върнете в изходно положение. Повторете около четири пъти.

5. Завършете, като с натиск приплъзнете пръсти надолу един път.

6. Завършете с Трите потупвания.

Енергийният тест за определяне дали илеоцекалната клапа се нуждае от рестартиране се състои в следното: поставете дясната си ръка с изправена длан и пръсти върху клапата и направете теста за обща индикация. Поставянето на ръката върху клапата се нарича терапевтична локализация. Вие бихте могли да тестувате която и да е част от тялото си, като поставите ръката си или трите си пръста, събрани заедно, върху областта, която из­питвате. След това приложете далачно-панкреасния или теста за обща инди­кация. Ако тестът се окаже слаб, значи има проблеми с енергията в тази об­ласт.

Ако след като сте рестартирали илеоцекалната клапа тестът все още е слаб, може да приложите друга техника в легнало положение. Натиснете в дълбочина с пръстите на двете ръце мястото на илеоцекалната клапа и приближете дясното си коляно много бавно и преднамерено към тялото, до­като се получи ъгъл от 90°. Позата е неудобна, но има ефект на внезапна промяна на енергията в задръстената клапа.

На ляво и дясно полукълбо е разделен мозъкът, свързани чрез нервните влакна на мазолестото тяло, което е една от частите на средния мозък. Под мазолестото тяло се намират мозъчните вентрикули (стомахчета) с мозъчна течност. Във вътрешността на полукълбата са централните сиви мозъчни ядра с определяща роля за контрола на движенията. Разположен между

ядрата и стената на вентрикулите, таламусът е основният разпределителен център. През него преминава почти целият поток от нервни сигнали, пристигащи от всички нервни окончания по тялото. Той ги разпространява в целия мозък. Играе главната роля в обработката на осезателната информация. Точно под него хипоталамусът (от гръцки: hypo – под) контролира доброто физиологично функциониране (телесна температура, глад, жажда, емоционални реакции, сън, отделяне на хормони и т.н.).

Симптомите и признаците при бременност са определени промени, които настъпват в организма на жената, основно под действие на повишеното ниво на хормоните, и което я кара да се чувства различно. При всяка жена симптомите на ранна бременност са различни и бъдещата майка има индивидуални усещания, но все пак има някои общи ранни признаци, които се проявяват в различна степен при всяка бременна и които ще й подскажат, че тя ще става майка. Симптомите и признаците на ранната бременност са лесни за разпознаване, особено ако това не Ви е първата бременност, тогава е по-лесно. Независимо дали става въпрос за първа, втора или трета бременност, може да има някои разлики в себеусещането Ви по време на всяка бременност.

След оплождането на яйцеклетката и оформянето на зaродиша в тялото на жената настъпват промени, както във функционирането на органите, така и в емоционалното състояние на бременната. Жените, които обичайно имат симптоми на т.нар. предменструален синдром, могат да не обърнат внимание на тези признаци, защото понякога ранните симптоми на бременността наподобят симптомите на предменструалния синдром. И ако не правите опити да забременеете, може да си помислите, че имате симптоми на предстояща менструация, а това всъщност могат да бъдат симптоми, характерни за бременната жена. При някои жени симптомите на бременността могат да се проявят много рано още след първата седмица от оплождането на яйцеклетката, докато при други симптомите се проявят много по-късно или те изобщо не се проявяват.

Кои са симптомите на ранна бременност? Мога ли да съм сигурна, че ако имам тези симптоми съм бременна? Всяка жена ли има тези симптоми? Отговорите на тези въпроси са: не при всяка жена се наблюдават всички симптоми, понякога дори и да се проявят, те се изразяват съвсем леко и в забързаното ежедневие може да не им обърнете внимание. Затова ако Ви закъснее месечният цикъл и сте полово активна жена, бих Ви препоръчала да си направите тест за бременност и да посетите Вашия акушер-гинеколог. Освен това не забравяйте, че както закъснението на месечния цикъл, така и умората, неразположението, болката ниско в корема, гаденето, повръщането, запекът и други могат да са симптоми и при други състояния или заболявания.

Най-често срещаните симптоми и признаци при ранна бременност са:

Невероятно, много промени се случват в тялото Ви по време на бременност. Едва ли е изненадващо, ако промените засегнат и външния вид на кожата.

Кожните промени по време на бременността включват:

Стрии
Промени в цвета на кожата (пигментация)
Петна или пъпки по лицето
Разширени вени
Сърбеж или повишена чувствителност на кожата
Промените в нивата на хормоните в тялото, както и промените в кръвообращението и имунната система могат да имат ефект върху кожата. Добрата новина е, че повечето от промените, които се случват по време на бременност, изчезват, след като се роди бебето.

Смята се, че някои кожни промени, по-специално стрии и пигментация, се предават наследствено. Ако майка или сестра имат такива промени по време на бременността, по-вероятно е жената ги развие.

Съществуват 6 основни мозъчни области или сложни мозъчни функции, определяни като психични функции:

1. мислене или познание
2. възприятие или усещане
3. регулация на емоциите или чувствата
4. сигнализиране или отговаряне и реагиране на заобикалящата среда
5. физическо или телесно регулиране
6. поведение или социална регулация

Мозъзкът, когато не работи адекватно, една или повече от тези функции бива засегната и това става видимо посредством специфични признаци и симптоми. В основата на депресията е засегнатата емоционална регулация, но и всички останали функции показват затруднения чрез различни симптоми.

Всички емоции, смени на настроенията, мисли, възприятия и поведение са свързани с активността на нервните клетки в мозъка ни. Мозъкът се състои от повече от 1 милиард нервни клетки (неврони), организирани в сложни невронни мрежи. Информацията се предава подобно на електричество от края на всеки неврон към следващия неврон (синапси). Невроните не се намират непосредствено един до друг. Има празно пространство между два неврона (синаптична цепнатина), като те се свързват с помощта на съобщителни единици или “невротрансмитери”.

Ако електрически импулс достигне края на нервната клетка, ще предизвика освобождаване на невротрансмитери в синаптичната цепнатина. Невротрансмитерите, които ще бъдат уловени от съседния неврон, ще накарат този неврон да предаде електрически тази информация. Освен това, регулярно се установяват нови връзки между невроните, а съществуващите се поддържат с помощта на хормоните, произвеждани от мозъка (мозъчен невротрофичен фактор).

Здравият мозък има задоволителни нива на мозъчен невротрофичен фактор и постоянно произвежда нови невронни връзки/нови синапси. Все едно пътищата, по които минава информацията, постоянно се строят и поддържат. По тези пътища електрическите импулси ще се превърнат в различни емоции, мисли и поведение.

Диагнозата психично разстройство би била подходяща в случай, че мозъкът функционира подопределено ниво на адекватност и има налични признаци и симптоми, които водят до значително функционално увреждане в обичайния начин на живот на личността, отношенията с околните, семейството, приятелите, в училище или на работа.

Психичните разстройства като депресията се съгласуват посредством международни класификации на болестите като северноамериканския Диагностичен и статистически наръчник (ДСМ) или разпространета в цял свят Международна класификация на болестите (МКБ). На основата на тези класификации лекари и други здравни специалисти споделят широко съгласие в дефиницията и оценката на депресията, както и на други психични разстройства.

Както и при други психични разстройства, депресията се дължи на  сложно взаимодействие  между генетични фактори и фактори на средата. Не можем да кажем, че психичните разстройства са причинени само от гените, или само от начина на отглеждане и културната среда; обикновено това е комбинация от тези фактори.