« Какво показват изследванията?
Изслезвания и проучваният с електроенцефалограф (ЕЕГ) и позитронно емисионна компютърна томография показват, че
когато сънуваме, се активира не целият мозък, а определени негови зони. Основно това е лимбичната нервна система, която отговаря за емоциите и инстинктите и се смята за една от най-древните мозъчни структури. В същото време челният дял, от който зависят съзнателните решения и волевите действия, се деактивира и тялото ни остава напълно под властта на механичните и инстинктивни функции на мозъка.
По-новите теории за природата на сънищата предполагат, че те съществуват, за да ни помогнат да консолидираме спомените си. Според китайския невробиолог Же Жан механизмите, които управляват REM съня, помагат на мозъка да се отърве от ненужната информация и да пренесе останалата от краткосрочната в дългосрочната памет. Жан смята, че пулсиращите мозъчни вълни слагат началото на всеки сън, който протича механично, докато следващата пулсация не въведе нов поток от информация, който продължава като следващ сън. Тази хипотеза обяснява защо сънищата ни не следват логична нишка, а претърпяват резки и странни промени на сценария.
