« Дълбока дислексия
Изглежда, че повърхностната дислексия и фонологичната дислексия изчерпват възможностите за последствията от нараняване в двуелементния модел. Има обаче дислексия, която е малко по-далеч в типовете дислексия, доста изненадващо, което е дълбока дислексия. Въпреки сходствата си с фонологичната дислексия, тя има характеристика, която я дефинира и това есемантична паралексия.
Семантичната паралексия възниква, когато субектът, вместо да чете писмената дума, произвежда различна дума, но със смисъл, свързан с оригиналната дума.Например, пред думата "син", е вероятно пациентът да казва думата "брат". Това е много интересен феномен, който показва наличието на лезии при определяне на семантиката на думите.
Друг ключов аспект, който ни показва семантичната вреда, е, че въображаемостта на думата показва степента на трудност на четене. С други думи, за концепции, при които е трудно да се изгради психическо изображение, ще има по-ниско четене; от друга страна, тези концепции, които лесно се мислят психически, ще улеснят четенето. Това ни показва, че има трудности при намирането на думата в семантична мрежа. В резултат на това колкото по-умствена информация имаме, толкова по-лесно ще бъде да я открием и прочетем.
Дислексията е сложно разстройство, което ни дава голяма информация за това как способността ни да се свързваме с езиковите работи.Разбирането на различните типове или категории ни помага да разберем структурата и функционалността на езика. Именно поради тази причина проучването и изчерпателното изследване са от съществено значение, ако искаме да разберем по-дълбоко основите на комуникацията и да открием произхода на евентуалните грешки в нея.