« Какви видове са почвите?

Приготвя се от ливадна чимова почва. Най-доброто време за приготвянето й краят на юни-началото на юли. Чимовете се нарязват на пластове с дебелина 10-12 см, ширина 25-30 см, дължина до 50 см и се нареждат на купчини трева към трева с височина до 1, 5 м и ширина 1, 5 – 2 метра. Може да се прибавят разреден оборски тор и суперфосфат – 1 кг на 1 квадратен метър чимовка. Полезно е да се добави и негасена вар – 3-4 кг на 1 кубически метър чимовка. В горната част на купчината се прави улей, в който да се събира дъждовната вода, тъй като тя способства за изгниването на растетелните остатъци. През лятото купчината се проветрява с помощта на лопата. В края на втората година чимовата пръст е готова за употреба. Преди това трябва задължително да се пресее. 
Чимовата пръст се използва за приготвянето на много почвени смеси. В чист вид се използва за отглеждане на цитруси, драцени и палми.

Още известна, като парникова или торна, тъй като се образува от спарен тор, използван за биотопливо в парницете. В края на лятото спареният  тор заедно с горния слой почва се изнася от парника и се складира на купчина. Периодично (1-2 пъти на сезон) се разбърква и при необходимост се овлажнява. След 1-2 години пръстта е готова за употреба. 
Хумусната почва е рохка, лека и богата на хранителни вещества. Използва се за саксийни растения, за отглеждане на разсади, както и за приготвянето на почвени смеси, когато трябва да се създадат условия за бърз растеж на растенията.

Листата за тази почва се подготвят през есента от горните и парковете. Най-подходящи са листата от клен, липа, бреза, бряст.  Дъбовите и върбовите не са подходящи, тъй като в тях има дъбилни вещества. Опадалите листа се събират с гребла и се трупат на купчини с произволна дължина, ширина до 2 м и височина до 1.5 м. Поливат се с разреден оборски тор, добавя се и вар. През следващата година получената маса се разбърква 2-3 пъти и се овлажнява. Към края на втората година се получва листовка – лека, рохкава, с хранителни вещества, коите бързо се усвояват от растенията.
Използва се за засаждане на растения с дребни семена (бегония, глоксиния и други), както и като основа на почвена смес за оглеждане на примули, циклами, цинерарии и други.

Приготвя се от торф от ниски блатисти места където степента на разлагане на растителните остатъци достига от 25 до 60%, естествената влажност е в пределите на 85 – 90%. Торфът се складира на купчина, обогатява се с вар, овлажнява се с разреден оборски тор и в продължение на 2 години сместа периодично се разбърква.  В резултата  се получава лека, рохкава, влагоемка, богата на хумус торфена пръст.
Използва се в състава на различни смеси. Тя прави тежката чимова почва по-рохкава, а на леката песъчлива придава плътност и влагоемкост. Подходяща е за посев на малки семена, както и за подготовка на почвена смес за отглеждане на азалии, орхидеи, камелии, рододендрони, орхидеи, папрати.

Получава се при компостиране на животински и растителени отпадъци, коите се събират на купчини или в специални ями. Обогатяват се с вар, овлажняват се с разреден оборски тор, а отгоре се посипва торф. В течение на две-три години масата трябва да се разбърква няколко  пъти и да се овлажнява. 
Готовата компостна пръст се използва за засаждане на летни цветя, освен астрите и бегониите.

За да се получи, през есента се събира горния обработван и наторяван почвен слой след прибирането на отглежданите култури. Събира се на купчини, добавят се вар, фосфорни и калиеви торове. 
Градинската пръст се използва преди всичко за отглеждане на разсади.