« Школата на Скинър

Наречена с името на Б. Ф. Скинър (1904- 1990), най-видния и оспорван последовател на бихейвиоризма, тази школа смята ненормалното и девиантно поведение (следствие) за причинено от външни събития („стимули“ от средата) и поддържано (позитивно закрепвано) от своите последствия.

С други думи: „Първия път ми беше приятно и реших пак да опитам.“

Променим ли стимула (т. е. причината), променяме и реакцията (т. е. следствието): „Беше приятно, но сега боли, затова няма вече да го правя!“

Така невротичното и дори психотичното поведение може да се обясни с неподходящо или недостатъчно обучение. С други думи: много тояга, малко морков. Или много морков, малко тояга.

Основателят на бихевиоризма Дж. Б. Уотсън (1878-1958) съветва студентите да престанат да търсят у пациента вътрешни чувства, подсъзнателни мисли, мотиви и разни фройдистки таласъми като ид, его и свръхего.

Вместо това Уотсън ги учи да се съсредоточат върху това как организмите (включително и човешките същества) реагират на стимули в обкръжението.

Нобеловият лауреат И. П. Павлов прави точно това.

Да, същият Павлов: звъниш, храниш кучето. Пак звъниш, пак храниш кучето. Трети път звъниш, не храниш кучето, но то вече е олигавило цялата клетка. Условен рефлекс – Действа и при хората.

През двайсетте години на миналия век Уотсън успешно предизвиква фобия у единайсетмесечно бебе на име Албърт, като издава силен шум всеки път, когато му показва бял плъх.

Ама че изненада – горкото хлапе започва да се гърчи от ужас всеки път, щом вижда не само плъх, но и всичко, наподобяващо поне отчасти истински плъх: други мъхнати животни, кожено палто, дори груби памучни и вълнени тъкани.

Поне в един случай (доколкото знаем) самият Скинър е използвал откритието си колко лесно можем неусетно да манипулираме другите.

Не, не са го арестували за тормоз на дете. И пак не – не знаем дали горкият Албърт не е станал след време травестит или сериен убиец!

Вътрешната школа вярва, че първо трябва да намериш източника на отрицателните си чувства и фобии, измъчващата те невроза или психоза.

Разкривайки корените на проблема (обикновено или някаква травма, или родната майчица), можеш да промениш чувствата и нагласите си, което на свой ред ще ти помогне да спреш да се държиш толкова шантаво.

С други думи, разкритието води до превъзпитание.

Школата на Скинър пък не се съсредоточава върху въпроса какво изобщо те е объркало.

Нейните привърженици твърдят, че ако нарушиш (т. е. промениш, престанеш да закрепваш позитивно) нежеланото поведение, чувствата скоро ще се променят.

Следователно промяната в човешкото поведение (действията) води до ефект (промяна) и върху нагласите.

При това положение, ако лекар от Вътрешната школа дълбае из най-ранните години на пациента, за да открие източника на страха му от асансьори, то лекар от Школата на Скинър ще се постарае да вкара пациента си в асансьор, за да надмогне страха му, знаейки, че промяната на поведението ще промени и чувствата, а това елиминира фобията.

Спомнете си, че това е основният принцип в промиването на мозъци: променяйки поведението (например – ако накараме човека да извърши нещо, дори и най-елементарно), правим първата крачка към промяна на убежденията му.

Простичко казано, според Школата на Скинър можете да промените ума на всекиго и да го накарате да извърши почти всичко, стига да разполагате с достатъчно сладък морков или достатъчно здрава тояга.

Албърт Елис, основател на рационално-емоционалната терапия, веднъж кара пациент, който изпитва ужас от възможността да бъде унижен, да обикаля из Ню Йорк, влачейки зад себе си банан с кучешка каишка.

Както може да се очаква, хората му се присмиват, но когато човекът осъзнава, че това не е краят на света, започва да се смее и той. Излекуван е напълно.

Избрани сайтове Скинър