« Операта
Операта е вид изкуство, при което певци и инструменталисти представят драматично произведение, съчетавайки текст (наричан либрето) и музика. Операта е част от традицията на западната класическа музика. Тя включва много елементи на драматичния театър, като актьорска игра, декори и костюми, а понякога и танци. Представленията обикновено се провеждат в предназначени специално за тази цел оперни театри в акомпанимента на оркестър или по-малък музикален ансамбъл.
Операта възниква в Италия в самия край на 16 век и скоро се разпространява в останалата част от Западна Европа. През 17 век Хайнрих Шюц в Германия, Жан-Батист Люли във Франция и Хенри Пърсел в Англия играят важна роля в установяването на местните национални традиции в операта. През 18 век италианската опера продължава да доминира в цяла Европа, с изключение на Франция, привличайки много чужди композитори. Опера серия е най-престижната форма на италианската опера до средата на века, когато Кристоф Глук оглавява движението за нейното реформиране. Днес най-авторитетната фигура в операта от края на 18 век е Волфганг Амадеус Моцарт, който започва кариерата си с опера серия, но е най-известен със своите италиански комични опери - опера-буфа.
Началото на 19 век е свързано с възхода на стила белканто с работите на популярни и днес композитори като Джоакино Росини, Гаетано Доницети и Винченцо Белини. По това време се появява и голямата опера с характерните опери на Джакомо Майербер. Средата и втората половина на 19 век е златният век на операта, доминиран от Рихард Вагнер в Германия и Джузепе Верди в Италия. През този период възникват и самостоятелни оперни традиции в Централна и Източна Европа, най-вече в Русия и Чехия. Операта запазва популярността си и през периода на веризма в Италия и съвременната френска опера до Джакомо Пучини и Рихард Щраус в началото на 20 век.
Развитието на операта през 20 век е свързано с множество експерименти с модерни стилове, като атоналност и сериализъм, неокласицизъм и минимализъм. С появата на звукозаписната техника оперната музика става достъпна до по-широка публика от посетителите на оперните театри. По-късно операта започва да се изпълнява по радиото и телевизията и дори да се пише специално за тези медии.