Инсеминация е термин използван в лекарските среди, но познат по–скоро, като изкуствено оплождане.

Инсеминацията, като метод включва множество процеси на подготовка, за да се стигне до съществената част, в която във женското тяло се поставя по изкуствен начин сперма. Така лекарите спомагат за оплождане, когато дадената двойка има проблем в зачеване по нормален начин.

При различните видове инсеминация има и различен подход за поставяне на спермата. Но общото при всички е времето, което отнема, за да се извърши, а то е кратко. Самата процедура на инсеминация не е сложна. При различните инсеминации се различава само мястото, на което се инжектира спермата.

Ако жената има редовна овулация и цикъл, а показателите от сперматограмата на мъжа са нормални са нужни поне 12 месечни опити. Ако и тогава не се получи е сигнал за започване намеса на лекари специалисти по изкуствено осеменяване.

А сега и кои двойки са подходящи да се подложат на инсеминация:

мъже с малък брой сперматозоиди или лошо качество на спермата.

Жени, които имат  лош цервикален секрет, нередовна овулация и всичко друго свързано с матката и фалопиевите тръби.

Като цяло всяко нещо необходимо за нормалното оплождане на една яйцеклетка от сперматозоид, което е нарушено по някакъв начин може да бъде причина за започване на този вид изкуствено осеменяване.

Определено, има подготовка преди да настъпи съществената част по осеменяването и инсеминацията. Като всяко важно нещо в живота ни и това си има период на осъществяване. Това, което се счита за подготовка е въздържанието от полов контакт поне 3 дни преди датата за инсеминация. При двойките подлагащи се на инсеминация се налага много подготовка от страна и на двамата:

– При мъжете – изследва се спермата, след това се взема проба, която се обработва, така че да бъде възможно най–добра, като се отстраняват всички некачествени сперматозоиди.

– При жените – ако жената няма редовна овулация се налага изкарване на курс с прием на стимулатори за възвръщане на нормална овулация. Преди всичко се изчислява овулацията, подлагате се на кръвни тестове и тогава се назначава лечение с хормони, които да спомогнат.

Този метод се ползва все по–рядко, но ако се замислим има много положителни страни. Първо защото се прави в домашни условия без намесата на лекар. Необходими са само стерилна спринцовка и тест за овулация. Жената си изчислява овулацията и когато тя настъпи е необходимо семенната течност да бъде инжектирана от жената или мъжа във влагалищния отвор. Единствено се внимава да не бъде вкаран и въздух във влагалището или да не бъде замърсена по някакъв начин спермата на мъжа.

Съществуват няколко вида инсеминация, като най–популярни са вътрематочната инсеминация, също така вътрецервикална и вътревагиналната са често използвани техники.

НО, основните видове инсеминация са:

Процедурата на вътрецервикална инсеминация отнема не повече от 10 минути. Жената е нужно само да се отпусне на гинекологичния стол, поставя се разширител и тогава  с помощта на пластмасов катетър се инжектира спермата във маточната шийка. След това на отвора на влагалището се поставя така наречената тапа. Тя стои там поне следващите 6 часа, след това се премахва.

Методът на Вътрематочна инсеминация е добре разработен. Предварително се провежда курс с лечение на жената, което спомага за редовна овулация, така, като се постави и пробата от сперма има по–голям вариант за повече от една оплодена яйцеклетка. Тук обработената сперма се поставя в голяма близост до фалопиевите тръби.

При процедурата на Интрафалопиева инсеминация се следват следните стъпки, обработената сперма се поставя в едната фалопиева тръба с помощта на специален пластмасов катетър.

Вътревагиналната инсеминация е метод на оплождане при жената, когато тя има редовна овулация, но мъжът има някакъв проблем да еакулира във влагалището.  Този метод се ползва все по–рядко, но все още се счита за успешен от много лекари.